Лавракът е морски хищник. На дължина достига до 1 м, тегло до 12 кг. На хрилните капачета има по два шипа и едно тъмно петно. Устата е голяма с четковидни зъби. Разпространен е в Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Понякога навлиза в устията на реките. Топлолюбива риба. Живее по единично или образува малки стада. Размножава се през пролетта и лятото в морето или в долните течения на някои реки. Храни се с хамсия, цаца, други дребни риби и ракообразни. Срещата с него винаги е била вълнуващо преживяване. И не само защото е една от най- големите риби срещани в Черно море, но и защото е и една от най-редките. Среща се , както в плитките места край брега, така и на дълбочини до 15-20 м. Месото му е много вкусно. Предлага се в редица рибни ресторанти и има много рецепти за приготвянето му. Ето една рецепта за лаврак по венециански. Необходими продукти: /за 1 порция/ 150 г лаврак, 10 г моркови, 10 г керевиз, 10 г корени от магданоз 3 мл /1/2 чаена лъжичка/ оцет, 1 дафинов лист, няколко зърна черен пипер. Продукти за сос / за 6 порции/: 25 мл /2 супени лъжици/ оцет, 3-4 жълтъка, 20 г /супена лъжица/ сметана или прясно мляко, 50 г масло, 2 китки магданоз, сол. Начин на приготвяне: Лавракът се вари в бульон от зеленчуците, подправките и оцет. След като изстине в бульона, се разделя на две по гръбнака и се обезкостява. Поднася се залят със соса, който се приготвя по следния начин. В малка тенджерка се вари оцетът, докато се поизпари. След като оцетът поизстине, се прибавят жълтъците и се бърка на топло. Когато сместа се посгъсти, се слага се разбитото масло. После се прибавя сметаната. За да се оцвети сосът в зелено, в него се изстисква счукан магданоз. Посолява се. За гарнитура се поднасят картофи, поръсени със сол и нарязан на дребно магданоз. Минимално допустимите размери за улов на лаврак (Dicentrachus labrax/Morone labrax) са 28 см.